Все по-свързани, все повече общество. Това са първите ми две асоциации за социална мрежа и нейните потребители. Най-популярната такава в момента е Фейсбук. Само за няколко години тя преобърна изцяло дневния ред на обществото и усещането (макар и повърхностно) за общност. Там различните се обединяват в групи. Те се самосегментират в многобройни малки онлайн общности според интересите си и каузите, зад които стоят или биха искали да застанат. Всеки може да подкрепи морално безброй идеи и инициативи само с един клик на мишката. Доколко обаче е готов реално да защити позицията си извън мрежата? Доколко протестът може да напусне Фейсбук и кога думите се трансформират в действия? Дълъг ли е пътят от социалната мрежа до площада и готово ли е обществото у нас да протестира „офлайн”, след повече от десетилетие тихо съществуване?
Безспорно творението на Зукърбърг се превърна в платформа за споделяне на идеи, за изразяване на недоволство; място без почти никаква цензура. Там човек може да види, че не е сам; че зад неговата идея стоят, поне морално, хиляди други. Социалната мрежа повлия на почти всички аспекти от ежедневието. Тя промени дори начина на организиране на масите. Фейсбук се превърна в среда за организиране на протести. Доказа го Арабската пролет, доказаха го поредицата протести у нас, които тръгнаха от Фейсбук и стигнаха до площада. Настъпва промяна в протестната култура на българина, лавираща в момента между онлайн активизма и офлайн пасивността. Забелязва се раздвижване. След години мълчание обществото се събужда, организира се в социалната мрежа и излиза да защити правата си. Ежедневно Фейсбук каузите се множат. Разбира се, че не всички стигат до площада. Улесненото общуване, сравнително ниското ниво на анонимност на потребителите и свободата за изразяване на мнение превърнаха мрежата на Зукърбърг в предпочитана платформа за подемане на каузи и място за полемики и обсъждания. АСТА, Иракли, Окупирай Орлов мост и още много други маркираха 2012 като година на гражданско недоволство. Година, в която протестите тръгнаха от Фейсбук и преляха на площада.
Преди да се анализира и коментира протестна култура и ролята на социалната мрежа при организирането на хората у нас, трябва да се обяснят няколко понятия. Като начало – значението на думата „протест”. „Протестът обикновено представлява открита реакция на обществена ситуация: понякога в поддръжка, но обикновено против нея. Доказан факт е, че протестите успяват да обединят групи или дори цялото общество”. Протестирането е белег на развито гражданско общество, белег за „народовластие”. У нас действа т.нар. представителна демокрация. На всеки 4 години хората отиват до урните и дават своя глас за онези, които те смятат, че ще представляват интересите им по най-добър начин. Когато гражданите се почувстват излъгани или осъзнаят, че избраниците не защитават интересите им, механизмът за демонстриране на недоволството е протестът. И ако преди организирането му е отнемало време и усилията на немалко хора, днес е нужен само компютър, свързан с Интернет. Бързо, безплатно и удобно. Звучи като реклама, но това е самата истина. С регистрация във Фейсбук, добра кауза и верни онлайн приятели, които да популяризират в началото, протестът в социалната мрежа е готов. Поради лесното създаване на групите и присъединяване към кауза, заявилите присъствие на протеста често са много повече от реално присъстващите. Кликването е лесно, за някои хора почти граничещо с навик, но реалният протестен акт е съвсем различно нещо. На първо време имате онлайн протест, който един ден може / не може да прерасне в действителен протест. Последното е трудно за предвиждане.
За да се разбере същността на онлайн протестирането, трябва да се обърне внимание и на нарастващата роля на социалните мрежи в ежедневието. Ползващите интернет у нас се увеличават ежегодно и вече са повече от половината от населението. Според последното проучване на „Алфа Рисърч” от септември 2012г. 54% от българите използват Интернет. По последни данни между 2.5 и 3 млн. са българите с регистрация в социалната мрежа. Цифрите сами по себе си говорят за ролята на Мрежата и на Фейсбук в живота на всеки.
С масовизирането на Интернет и социалните мрежи, се развива и протестната култура в България. Според мен Фейсбук и Туитър дадоха тласък на редица граждански инициативи и обединиха обществото както в Арабския свят, така и у нас. Социалните мрежи показаха на отделния индивид, че не е сам, възстановиха отдавна забравено чувство за социум, особено в България. След бурните протести в началото и средата на 90-те, у нас като че ли имаше затишие. Сменяха се партиите, начело на управлението, случиха се редица, да ги наречем, грешки. Обществото мълчеше, сякаш изпаднало в летаргия. Фейсбук обаче събуди гражданина у човека и му помогна да осъзнае, че е по-силен като част от цялото, а не като отделна единица, която недоволства само у дома пред телевизора. Той стана платформа за изразяване на мнение. Тук всеки може да бъде чут. Това сякаш вдъхна нов живот на гражданското у българина. Дотолкова, че да го накара дори да напусне уюта на дома си и да излезе на площада. Ако се направи бърз преглед на протестите от 1989г. насам, ще се забележат някои разлики. Масовите недоволства през 1989-1990 г. са били за смяна на политическия режим; тези през 1997г. за нов политическия елит. Днес хората излизат пред Народното събрание най-често в името на екологични каузи. Спасяването на Иракли, протестите против нови ски писти в Банско, недоволствата против промените в Закона за горите. Това е показателно за интересите на гражданите и особено на по-младите от тях, които обитават Фейсбук и всъщност организират протестите. Те не мислят за това, което е сега; те се интересуват от бъдещето – своето и на децата си. За тях сякаш не е толкова важно Кой ще стои начело на държавата, а Какво прави, докато е там. Младите не се делят партийно, не ходят гневно с вдигнати два пръста. Не са сини или червени. Те рядко излизат да протестират срещу политиците или срещу управлението, те са „зелени” (не партийно), те се бунтуват, когато някой иска да ги следи в Интернет. Те олицетворяват новият социален активизъм – интернет активизъм. Всички от горепосочените протести бяха организирани във Фейсбук и се пренесоха на улици и на площади в София и други градове в България. Протестиращите на Орлов мост бяха избрани за „Човек на годината” 2012 , награда на Български хелзинкски комитет за принос към правата на човека и правозащитността.
На пръв поглед протестиращите излизат заради екологични каузи, но е възможно причината да не е толкова очевидна. Соня Шюлер, доктор по политология в катедрата по социална антропология на университета във Фрайбург, смята, че протестите в България са резултат от дълго сдържаното недоволство към управлението. Промените в Закона за горите и тайно подписаното споразумение АСТА са само искрата, която запалва фитила. При тези протести се забелязват няколко нови елемента. Протеста против промените в ЗГ е организиран буквално часове след гласуването в Парламента, благодарение на социалните мрежи. Второ, това не са гневните маси отпреди 15 години. Протестиращите са млади, предимно около 30-годишни, мирно настроени. И трето, фактът, че са излезли да протестират в името на екологична кауза, не значи задължително, че са аполитически настроени. В коментара си за списание „Евксинос” Шюлер се пита дали поредицата от протести е знак за потенциално възникване на досега отсъстващата критичка общественост. Според мен, категорично да! Социалната мрежа дава на отделния човек сигурността, че не е сам. „Homo est animal sociale” (Човекът е социално животно) е казал някога Аристотел и е бил прав. Силата и увереността му идват, когато е част от многото, когато се чувства подкрепян. В същото време социалната мрежа не заглушава индивидуалното му мнение, а му дава шанс за изява. Това е и една от причините моделът Фейсбук-протести да е толкова успешен. Според мен предстои да наблюдаваме все по-нарастващата му популярност.
Когато става дума за Фейсбук и офлайн протести, трябва да се разграничат заявилите участие от реално присъстващите и защо се получава понякога толкова голямо разминаване. Тази разлика говори за някои от особеностите на онлайн общуването и следователно онлайн протестирането. В социалните мрежи се забелязва т.нар. Standing Ovation или онлайн конформизъм. Тоест, хората са склонни да последват дадена кауза, ако видят, че много други са я подкрепили. Колкото повече са се присъединили, толкова по-вероятно е много други да се интересуват от темата и да се включат, поне онлайн.
При интернет протестите важна ролята играят и лидерите на мнение. При „Окупирай Орлов” мост зад каузата беше застанала организацията „За да остане природа в България”. Хората, които симпатизират на тази НПО, е много вероятно също да отидат на протеста. Същото се случи и с „Да спасим Иракли”. Значение за онлайн конформизма имат и локалните контакти (Гонзалес – Билон, С.). Хората застават зад дадена кауза, ако видят, че някои от приятелите им в социалната мрежа, с които към момента поддържат контакти и офлайн, да я подкрепят. Присъединяването съвсем не означава, че са готови да протестират извън Фейсбук. „Ключът на всяко протестно движение е да те накара да отстъпиш от удобната си зона и да навлезеш в хаоса на улицата и да тръгнеш срещу властта. Това противоречи на конформистката природа на човека”, смятат журналистите Марко Папич и Шон Нунан. Затова и хората рядко излизат, ако каузата не ги засяга пряко. Това обяснява и защо заявилите присъствие във Фейсбук са определен брой, а реално излезлите на улицата по-малко.
Друга теза за подобно разминаване наподобява „локалните контакти”, за които говори д-р Гонзалес-Билон. Това са „стаите с ехо” (Цонева, А., екоактивист). Дадена тема се засилва сред единомишленици, но реално не води до резонанс извън този кръг. Затова и подобни протести са големи, но не могат да бъдат определени като масови.
Има и критики към организирането на протести във Фейсбук. Някои изследователи твърдят, че такава група хора се манипулира лесно, а ефектът от протестирането й е само краткосрочен. Според други по Фейсбук групите не могат да се правят изводи за ангажираността на протестиращите към каузата. Доколко тези критики чертаят карта на бъдещето на протестната култура у нас, може само да се гадае. Сега ни остава само да наблюдаваме.
Протестната култура в България предстои да се развива. Най-убедителното доказателство за това са гражданските недоволства през 2012. Важно е хората да излизат на площада. В България той е символ на Промяната, на силата на обществото, на демокрацията. Но Фейсбук групите не бива да се подценяват, защото заемането на позиция, макар и само с думи, е не по-малка проява на гражданственост. Трябва да се открие баланса между думите и действията. Демокрацията у нас е млада, обществото е още неопитно в това да управлява само себе си. Хората сякаш бяха забравили силата си като множество; сякаш бяха забравили 90-те. Но развитие има. Протестите като този против АСТА и за запазване на природата ще стават все повече. Младите хора, които всички днес обвиняват в пасивност и заклеймяват като аполитически настроени, ще продължат да изразяват публично мнението си, ще застават зад думите във Фейсбук с действия на площада.
place to escape 